неделя, 24 март 2013 г.

Няма смисъл...


Мечтите си – разбивах ги на прах.
Това е всичко, което осъзнах, че правя.
Опитвах се, пропадах, но не спрях.
И това ако не е грях – поне заслужих ли си Рая?
 
Следвах, вярвах и мълчах.
Грешни стъпки в нищото оставях.
Мислех, че летя, а падах.
Сега е късно, няма смисъл да се връщам.
 
Колкото ми трябваше – видях!
Другото - не исках и се правех, че не зная.
Достатъчно си казах и добавих: „Стига ли ти толкова?“
Разбира се - от повече не се нуждая...
 
28.11.2012 г.

понеделник, 18 март 2013 г.

Животът продължава...


Заболя, а после мина.
Сърцето спря, а после продължи.
Направи, както стори ти...

Излъга, че забравило е всичко,
но припомни ми го, след минута само...
Не попита, дали не ме рани...

Намрази, а после безразлично,
се усмихна, все едно че нищо не е станало.
Какво пък толкова, животът продължава...

15.03.2013 г.

понеделник, 11 март 2013 г.

Минало...


Този път го знам.
И преди съм го вървял.
Не виждаш ли, че е утъпкан.
А следите са от мен.

Този път го знам.
Сам си го проправях,
когато мъчих се да стигна,
там, до твоето сърце.

Този път го зная толкова добре.
Не ме изпращай за утеха.
Няма да направя грешката да се изгубя.
Втори път, не ще сгреша.

Утъпканите пътища ще следвам.

25 октомври 2011 г.