Разплата

Портър е бивш морски пехотинец. Еди бе изпратил напред двама разузнавачи, а след тях бе оставил още двама, за да предупредят за евентуална заплаха. сега бяха принудени да напуснат добре утъпкания път, на който най-вероятно щяха да ги търсят кръстоносците. И поеха на изток, към планините. Тучните хълмове скоро отстъпиха пред стръмните и назъбени канари. Малкото пътеки, по които каруцата бе в състояние да премине, бяха тесни и рисковани. Някои от тях бяха не по широки от разстоянието между дървените колела, които пълзаха бавно по ръба на дълбоки пропасти. Внезапният порой, който се изсипа от небето, превърна тежката ситуация в прокълната.

Ромео трябва да умре

Джет Ли играе много успешно ролята на Хан, брат на По, който е убит в гангстерската война между двете фамилии. Самият той е бивш полицай, но в момента излежава присъда в затвор в Хонгконг. Опитвайки се да разбере истината за виновниците, убили брат му, самият той се превръща мишена на различни наемни убийци и гангстери, наети от другата фамилия.
Обратният път се оказа значително по-бавен. Бяха прибрали отпочиналите си коне, но тромавата каруца и тежкият й товар не им позволяваха да се придвижват така, както им се искаше. Най-лошото бе, че Одо продължаваше да губи кръв, а те не можеха да сторят нищо за него. А и вече не пътуваха инкогнито. следваше ги конен отряд, но този път от войниците, намиращи се отвън крепостта.

Пепел от рози, епизод 21

Теофил, който държеше юздите, се изкашля притеснено и промърмори, че се налага да стигнат спешно до манастира, който се намираше недалеч от крепостнте стени. седналият до него Еди наблюдаваше изпод спусната си качулка как пехотинецът върви към тях. Изчака го да се приближи достатъчно, след което се хвърли и заби камата си във врата му. В същия миг от каруцата изскочиха и другите рицари и прерязаха гърлата на останалите стражи, преди да са успели да извикат. През това време той и двамата рицари приклекнаха и огледаха кулите над тях за още стражи. Както се бяха разбрали предварително, той направи знак на Теофил да изчезва. Работата на стареца беше приключила и тази битка вече не беше негова.

Опасни улици, епизод 221

Водени от светлината на факлата, те подминаха всичко, приютило почти цялото познание на древния свят, рафт след рафт, пълни ръкописи и кодекси, включващи дори текстове, които не бяха известни досега никому. Спираловидна стълба ги отведе надолу, към поредния лабиринт от тесни проходи и един страничен и неосветен коридор с цяла редица тежки врати. Единият от домакините им се насочи към най крайната врата, отключи я и ги покани да влязат. Стаята се оказа огромен склад. По пода бяха подредени купища сандъци, а прашните рафтове бяха пълни с ръкописи. Макар и застоял, въздухът беше сух. Който и дабеше архитектът, построил библиотеката, очевидно е бил наясно, че трябва да държи влагата далеч от тук, ако иска пергаментите и ръкописите да оцелеят. И те действително бяха оцелели, столетия наред.

До последен дъх, епизод 51

Внезапно пазителят пред тях спря и те се сляха със сенките, изчаквайки патрула и четиримата войници да премине покрай тях. На следващата улица ги чакаше каруца. Юздите на коня държеше друг посребрен мъж. не след дълго те вече навлязоха в сърцето на Константинопол, наблюдавайки обществените сгради и цъквите през пролука в платнището, което покриваше каруцата. никога досега не беше виждал такова чудо. Дори и пълният мрак не можеше да скрие величествените църкви и импозантните палати. А когато каруцата най-сетне достигна крайната си цел, гледката, която се разкри пред него, бе не по малко зашеметяваща, грандиозна постройка с извисяващи се сякаш до небето коринтски колони, чиито фронтони се губеха в черната нощ.

Листопад, епизод 241

Мисията им дотук беше трудна и мъчителна. Бяха яздили дни без почивка. Умориха конете си до смърт. Вестта, която проводиха скритите в дълбините на византийската столица пазители, беше неочаквана и се налагаше да се действа бързо. Градът надалматинското крайбрежие бил нападнат и плячкосан от папата, въпреки че беше не само християнски, но и католически. И така Еди и неговите братя тамплиери бяха принудени да тръгнат незабавно от своето укрепление. първоначално вървяха по крайбрежието, после завиха на запад, прекосявайки трудните територии на арменците и турците. А когато пред погледите им се разкриха пътвите постройки на константинопол, се оказа че флотата на кръстоносците вече бе заела позиции в крайбрежните води на най великия град.

Малки тайни, епизод 119

Не след дълго въжето се спусна, този път от другата страна на вътрешната стена. Когато най-накрая се озоваха на твърда земя, тръгнаха след човека, когото никой от тях не познаваше. Така проникнаха в Константинопол, приказния град, в който никой от тях не беше стъпвал. Традиционните им бели мантии с яркочервения кръст бяха заменени от черни туники, защото не беше препоръчително да натрапват истинската си самоличност, след като столицата на Византия се намираше под обсадата на папа Инокентий. В крайна сметка те също бяха кръстоносци. за патриарха на Константинопол темплиерите бяха хора на папата, следователно врагове. еди не считаше византийците за свои врагове, но и не беше тук по поръчение на папата. Точно обратното.