Климатици

Климатикът ни голям

 събира много срам.

Климатичното му тяло

е в прах покрито бяло.

В бедна стая  закачено

пуща топло уморено.

С пари обвързан е и тока

и  в зимата студен е блока.

Камина с водна риза

пред климатика днес излиза.

Ала лятото горещо

пак с климатика се посреща.

Е... климатикът ни голям

не трябва да събира срам.

Когато се забъркаш с Дявола

 Една мисъл ми се натрапи днес и ми се ще да ви я споделя, защото се случват разни неща, а те обикновено имат предначертано присъствие – КОГАТО СЕ ЗАБЪРКАШ С ДЯВОЛА, НЕ СЕ ПРОМЕНЯ ТОЙ, ПРОМЕНЯШ СЕ ТИ! Отидох извън страната да работя, знайно защо. В България за много хора няма такава... Ако има, тя е на парче – днес си келнер, утре шивач, вдругиден търговец на пазара... Намаш осигуровки, защото парите  не стигат за  деня, камо ли да ги внесеш в държавата за бъдещо време. И се принудих /по-точно държавата/ ме принуди да изляза на международния пазар на труда.  Да стана стока на човешкия пазар. Стоиш с часове на площада и чакаш някой с неразбран за теб език да изфъфли, че си годен за събирането на маслините му или портокалите му,  да гледаш изкуфялата му майка или баща, да чистиш богаташките му сараи... Това начинание не е от вчера, а откак свят светува – минава през феодализма и робовладелския строй и май спира дотук, защото нищо не се е променило. Дяволът е такъв, какъвто е бил винаги... Времената от различните строеве на обществото не му влияят, по-скоро подсилват неговите апетити. И тук, в чуждата страна, наречена от мен мащеха кърмилница, намирам своето място. Тук си никой, то и в България си никой, дето малко преди избори те отбелязват в избирателния списък, не е от уважение и почит, а от лицемерно отношение – да те подмамят.  В южната ни съседка поне ти плащат, макар и малко, но е повече, отколкото средната заплата на работещите в България. След така изтощителната работа, се оттърсваш с философски мисли за вечността на света и силата на роба Езоп да преодолява житейските несгоди. Полека – лека Дяволът свива чистия ти поглед от детството, отключва алчната и егоистична твоя природа, зарибява те с невероятни изкусителни съблазни и те оставя да се гърчиш под зоркия му поглед. Смехът ти вече е цвилене, пеенето е грачене и псувни, а любовта в душата ти е счупено на хиляди парчета огледало, потъмняло от невероятните ти преживявания. И не ти остава сила да мислиш и чувстваш ... Но си благодарен, че все още си жив и не ти пука, че Дяволът се навърта наоколо - той си свърши работата.   Негов ред е да не се забърква с мен!