Translate

понеделник, 15 юни 2015 г.

За писането






Писането е белег на човешкото общуване, който представлява език чрез  отчитането на знаци и символи. В повечето езици, писането е допълнение към говор или говорим език. Писането не е език, но форма на технология. В рамките на една система, език, писането разчита на много от същите структури като реч, като лексика, граматика и семантика, с добавена зависимостта на система от знаци или символи, обикновено под формата на официална азбука. Резултатът на писане обикновено се нарича текст, и получателят на текст се нарича четец. Мотивация за писане включват публикуване, разказване на истории, кореспонденция и дневник и др. Писането е инструмент за поддържане на история, разпространение на знания чрез медиите и формирането на правни системи .Както се появили човешките общества, развитието на писмеността се задвижва от прагматични овладяване като обмен на информация, поддържане на финансовите отчети, за кодифициране на законите и записване на историята. Около 4-то хилядолетие пр.н.е., сложността на търговията и администрацията в Месопотамия надрастват човешката памет, и писането се превръща в по-надежден метод за записване и представяне на сделки с постоянна форма.
Азбуката е набор от символи, всеки от който представлява или исторически представляваше фонема на езика. Езиците често се развиват независимо от техните писмени системи, и има случаи когато тези системи се срещат в езици, за които не са били предназначени , в която букви от азбука съответстват на фонемите на друг език.
В повечето от системите за писане на Близкия Изток, то обикновено са само съгласните на думи, които са написани, вместо гласни и могат да се посочат чрез добавяне на различни знаци. Писането на системи, базирани предимно на маркировката, съгласните фонеми  на обратно са йероглифите на древния Египет. Такива системи се наричат ​​abjads, получен от арабската дума за "азбука".
В повечето от азбуките на Индия и Югоизточна Азия, гласните са обозначени чрез специални знаци или модификация на формата на съгласна. Те се наричат ​​abugidas. Понякога терминът "азбука" се ограничава до системи с отделни писма за съгласни и гласни, като латиницата, макар abugidas и abjads също могат да бъдат приети като азбуки. Поради тази употреба, гръцкия език често се счита за първата азбука.
Историците се направили строго разграничение между праисторията и периода определен от появата на писмеността.
Много инструменти и материали за писане са използвани в цялата история, а именно това са каменни плочи, глинени плочки, бамбукови летви, восък, пергамент, пера и др. Картините на пещерата и скалните рисунки от праисторическите хора могат да се считат за началото на писмеността, но те не се считат за истински писане, защото  не представляват език директно.
Пишещите системи се развиват и променят в зависимост от нуждите на хората, които ги използват. Понякога формата, ориентацията и смисъла на отделните знаци се променят с течение на времето.
Пишещи машини и различните форми на текстообработващи програми впоследствие са станали широко разпространени инструменти за писане, както и различни проучвания са сравнени начините, по които писатели са рамкирали опита на писане с такива инструменти в сравнение с химикалка или молив.
Независимо от езика за писане, който сте решили да използвате от много важно значение е да спазвате граматическите правила и правописа на съответния език.
Пишете грамотно!
maiaan


Харесвате ли публикацията?

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Wikipedia

Резултати от търсенето

Powered By Blogger