НАЧАЛО




За всичко е виновна Юлия Огнянова - тя ни вдъхнови да поставим това НАЧАЛО





Пресконференцията, която предшестваше премиерата на "Тапетите на времето" в Сатиричния театър (26.03.2009), се превърна в истински спектакъл преди спектакъла. Юлия Огнянова беше заобиколена от възторжени театрали, които използваха всеки повод да изразят възхищението си от нея. А тя с всички сили се бранеше от комплиментите им - опитваше се да ги спре и да си създаде душевен комфорт в тази удивително "агресивна" среда, за да може да се концентрира върху основното - Константин Павлов. Талантливият поет мъченик - автор и герой в нейния спектакъл.



След настойчивите й молби за по-малко хвалби, разговорът известно време продължава сдържано, но изведнъж някой от присъстващите не успява да се стърпи и изстрелва нови комплименти. Юлия Огнянова веднага се опълчва срещу него...

Невероятна скромност, подплатена с много мъдрост, благородство и талант.

Тези необикновени понякога спектакли (театралните пресконференции) остават скрити от погледите на зрителите. На тях присъстват малцина посветени. Целта на този сайт е всички да бъдат посветени. Ако не като зрители, то поне като читатели.

Приятно четене! Пресконференциите - в пълния им интелектуален блясък.



Преди спектакъла


РУМЕН ЦОНЕВ: Ще ме извините, след няколко минути ще трябва да отида на генералната репетиция за "икарите" утре в Народния театър. Преди да ви пожелая приятно гледане, да ви кажа с каква обич работих този спектакъл - вие чухте, че ми е номер двеста. Това звучи може би внушително или издава известен опит и е някаква практика. Нищо подобно, всеки път е като за първи път и трябва да ви призная, че всеки път все повече ме е страх, казвам ви честно – умирам от страх. Да работиш с Юлия Огнянова, нали знаете, това е още една академия да завършиш...

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: Посмали малко, посмали...

РУМЕН ЦОНЕВ: ...и най-хубавото в цялата работа беше, че без да се наговаряме, Юлия може да потвърди, ние често идвахме с едни и същи идеи, отваряхме си устата заедно и в пълна хармония работехме, нещо повече, и трябва да ви кажа, че Юлия Огнянова в известен смисъл е автор на музиката...

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: Измисляш си нещо.

РУМЕН ЦОНЕВ: ...и ще ви кажа защо: аз съм си мислил различни варианти, разбира се, и един ден тя каза, когато аз бях убеден, че трябва да предложа да се използва саксофон – има три вида саксофони: тенор, алт и сопран саксофон, които вътре в една полифонична преплетена линия, надявам се, изграждат, допълват музикално визията, образа на спектакъла, на този поетичен спектакъл, и тя каза: „Аз преминах целия сценарий, целия текст, най-напред с глас, след това го минах - представете си, ми каза - със саксофон“. (Смях.) И какво да кажа сега, как да кажа друго нещо...

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: Вие вярвате ли му?

РУМЕН ЦОНЕВ: ...няма и да повярват... Така че в този смисъл, не че тя е написала нотите на този спектакъл... Изключително, изключителна привилегия и удоволствие ми е било, и ако тя не е тука, да стои до мен, аз ще ви кажа и много други неща, но сега искам да ви благодаря за вниманието и интереса към този спектакъл, надявам се да е едно от събитията в културния живот...

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: Не избързвай.

РУМЕН ЦОНЕВ: ... Надявам се много... Удоволствието да работя с такива прекрасни колеги също е очевидно, и още веднъж ви моля да ме извините, че трябва да тръгна, стискайте палци и гледайте с добри очи и уши.

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: Той е завършил дипломация. (Смях.)

РУМЕН ЦОНЕВ: Довиждане.

_____

Фотограф: Атанас Кънчев